Как да се борим с мравките в зеленчуковата и овощна градината

March 8, 2016

В рейтинга за уважение на  човека към насекомите само  пчелите стоят по-високо от тях. Пчелите обаче ни дават мед, а мравките нищо подобно. Въпреки това, в народните приказки, в басните, в разказите на известните писатели и даже в трудовете на еколозите, мравките винаги са герои и труженици, носещи огромна полза.

 

Само за нас градинарите, те са вредители. Поставяме ги във вряща вода, измъчваме ги с керосин, заливаме ги с вода и въпреки това са неизтребими. Има ли начин как да се справим с тези «пришълци», които развалят тревните площи, лишават ни от реколтата, от ягодите и плодовете?

 

Трудолюбив народ

 

Мравките имат своя цивилизация. Тези трудолюбиви насекоми живеят в колонии, в които имат свои «детски градини», свои «фабрики», където преработват растителните отпадъци, свой «ферми» и «стада». Някои видове мравки водят организирани войни, хващат пленници, за да ги превърнат в роби. Опити на учени са доказали: тези насекоми са по-съобразителни от жабите, костенурките и даже от някои видове птици. По-старите и опитни мравки обучават по-младите. А за завладяване на пространства майката природа е надарила тези насекоми с крила, но само за кратко време.

 

С настъпването на топлите дни от мравката-муха се отделят стотици мъжки и женски самци. Тяхната задача е да отлетят колкото се може по-надалече и да основат своя колония. Веднага след сдвояването самците умират. Хищните птици, жабите и паяците унищожават голяма част от женските самки и само единици успяват да се зарият в земята и да станат «царици» на нови колонии. Трябва да се отбележи, че след като е оплодена, женската мравка запазва способността си да се размножава до  края на живота си, което продължава при благоприятни условия до 20 години.

 

 

Единствената и функция е да снася яйца. Останалите мравки я хранят, ухажават, греят и се затварят  в една огромна плетеница от мравки-работници. Те живеят 1-2 години. В зависимост от вида, колониите от мравки могат да бъдат с една или няколко «царици».

 

Мравките основно се хранят с насекоми и техните ларви, гъсеници, червеи, Стремят се основно да парализират своята плячка, като впръскват в меките им тела мравчена киселина. В порциона на мравките влизат също трева, семена, плодове, сок, растения и богати на захар листни въшки. Те «източват листните въшки със своите мустаци-хоботи. С листните въшки при мравките се постига хранителна симбиоза: те ги «спасяват», пренасят ги от растение на растение, сами се разполагат недалече от «стадото», охраняват ги от ларвите на мухи, хищни бръмбари и други природни врагове, а зимата ги «отнасят» в дълбините на мравуняка.

 

Храната при тези обществени насекоми играе и политическа роля – тя обединява мравките в един мравуняк, в един социален механизъм. Мравката никога не яде сама плячката си – набявайки си храна тя се придвижва към мравуняка и я предава от уста на уста на другите си сънароднички от колонията, а те от своя страна разделят храната с други мравки, хранят ларвите. По този начин храна, намерена от една мравка се предава на други 100. Заедно с храната се предават и ферменти, които играят ролята на разнообразни сигнали.

 

Храната служи и за отопление на мравуняка. Когато в ранна пролет трябва да се надигнат, в камерата на  младите мравки температурата стига до 26-29°C, мравките се събират на групи и от техните тела започва да се отделя усилено окисление на въглеводороди, постъпващи от натрупаните през есента запаси от храна, съпровождаща отделянето на топлина.

 

Всеки знае своята работа

 

Числеността на един зрял мравуняк е от 100 хиляди индивиди до 1 милион. Всеки индивид знае своята функция. С обезпечение на храната се занимават работни мравки – фуражиери, като сред тях имат мравки разузнавачи и мравки-носачи. Първите намират храната, връщат се мравуняка и с определено поведение, в частност с движение на антените си увличат със себе си колоната от носачите. Движат се по добре утъпканият вече от многобройните крака на мравките път от всички страни около мравуняка. За всяка мравка има «разписан» един определен път и тя се движи само по него. Направеният в началото на образуването си път се съхранява в течение на целия период от неговото съществуване и се поддържа в добро състояние, тъй като мравките постоянно се грижат за него.

 

Полза и вреда от мравките

 

Мравките са повече от 8 хиляди вида, но в нашата географска зона се срещат около 200. В горите най-много са разпространени рижавите горски мравки. Те строят мравуняците си до 1 метър височина и почти още толкова в дълбочина. Трудно може да се оцени тяхната роля в създаването на плодородна почва. Придвижвайки се те разрохкват и смесват почвата на дълбочина от 50-70 см, повдигат частиците на почвата от долните слоеве на повърхността, като при това подобряват достъпа с въздух до корените на растенията.

 

 

Освен това мравките обогатяват земята с органически вещества, азот, фосфор, магнезий и калий в достъпни за растенията форми. В зеленчуковите и овощните градини по данни на немски специалисти те разрохкват и аерират по-голямо количество грунд отколкото дъждовните червеи.

 

Мравките помагат също да се контролират вредителите. За сезон един голям мравуняк от горски мравки унищожава до 1 милион насекоми, сред които разни видове попови лъжички, молци, листни оси. Особено важна роля мравките имат в предотвратяване на масовото разпространение на вредителите, защото в период на активно възпроизвеждане на различните вредители, мравките започват с апетит да се хранят с тях, така че тяхното меню е доста разнообразно.

 

Плътността на населението от мравки е около 7-8 хиляди на един декар. Именно по тази причина в градините се сблъскват «цивилизационните» интереси на хората и мравките. Разбира се на пръв поглед ползата от трудолюбивия народ не се вижда, затова пък вредата е очевидна. Вследствие на тяхното движение корените на растенията «увисват» и съхнат, особено на ягодовите лехи и алпинеумите.

 

Но това е още «нищо» в сравнение със «стадата» от листни въшки, които мравките унищожават по върховете на младите филизи на крушите, сливите, ягодите и декоративните храсти. От листните въшки листата се свиват, филизите се изкривяват, а при силно заразяване спират своето последващо развитие. В допълнение цветовете на овошките освободени от листни въшки развиват черни гъбички, който на свой ред поразяват плодните дървета. Нашествието на градински мравки върху храстите, например върху касиса може да стане причина за пълно отсъствие на плод. Градинските мравки, както и къртиците разрушават леглата, погубват цветни лехи, алпинеумите и тревните площи.

 

Как да се избавим от мравките?

 

Многовековната борба на градинарите с градинските мравки се води с променливи успехи. Какво ли не са измисляли народните стратези: да поливат лехите преди засаждане с гореща вода, да поливат гнездото на мравките с керосин, да слагат в него глави от пушена херинга, таблетки против мравки, листа от домати, ананас, миризми които мравките не обичат. За прогонване на досадните насекоми са се използвали също пепел смесена в равни части с настъргана дървесна кора, вар и сажди, поръсвали са пътеките на мравките с бакпулвер и утайка от кафе. За унищожаване на мравуняците са се използвали отровни примамки: мляно месо се смесва с боракс или с мая и мед.

 

Въпреки това, да се убиват мравките е безполезно и безнадеждно, защото спадът в индивидите мравки реагира с по-интензивно отглеждане на по-млади индивиди. Ако се борим не само с мравките а и с разнасяните от тях листни въшки, то тук има достъчно ефективни ловни пояси, поставяни ефективно върху стволовете на дърветата (най-лесно е да поставите лепящи ленти за мухи). Любителите са измислили също още и следния трик. Надяват на ствола на дърветата алуминиева «обвивка» от фолио – така мравките не могат да се изкачат по него. Лехите от ягоди се защитават с водна преграда- поставят се около храста стари гуми или друг подръчен материал.

 

 

Изобщо, за да се борим успешно с мравките е необходимо само да унищожим «царицата». На това се основават съвременните химически препарати против мравки. Отровата в тях се съдържа в много малки концентрации, която не е опасна за мравките работници. По хранителната верига тези хамали достигат до майката и се натрупват в нейния организъм. При използване на такива препарати мравуняка загива в разстояние от 1-3 месеца.

 

Поддръжници на екологичното мислене и биологично земеделие, включително баварският институт Land за градинарството и лозарството, препоръчват да се преместят мравуняците, но за това е нужно постоянно да се налива вода в техните тунели.

 

Най-ефективен от съвремнните методи за прогонване на мравките метод се явяват германските електронни уреди против мравки. Тези устройства, отделящи ултразвук с  определена честота, принуждават цялата колония от мравки да напусне обитаваната територия и да построят свое гнездо на друго място. Трябва да се отбележи също че универсалните ултразвукови уреди Isotronic се захранват от слънчевата светлина и действат не само на мравките, но и на подземните гризачи (къртици, сляпо куче). По този начин с един уред може да обезопасите своя парцел земя от няколко вида вредители.

 

Тази, които смятат, че с мравките не трябва да се церемоним, са измислили най-жестокия метод «водната война». Водата се залива в гнездата на мравките през есента, когато мравките вече са по-бавни и не могат до зимата да изсушат своите помещения. В тунелите на мравките на около 50 см дълбочина се поставя тръба и към нея се присъединява маркуч, като след това се пуска силна струя вода. Налива се докато не се образуват локви. Може да се наложи да се налее повече от 200 л вода, тъй като тунелите на мравките са много разгънати и лабиринтите им се измерват с километри.

 

Въпреки това, при такава война трябва да се отчита и фактът, че мравките изграждат основните камери на своето жилище под фундаментите на домовете ни. Така че, с войната с «чуждата цивилизация» не трябва много да се увличаме, за да не навредим на самите себе си...

 

Please reload

Как да прогоним птиците

March 6, 2016

1/6
Please reload